Хубаво е ,когато има с какво да се похвалим.Та макар и след месец,аз все още виждам как се случват неща,които синът ми е правил или с много зор или пък хич. Определено чрез барокамерата (направихме 40 влизания )дръпнахме още напред и то в много важна посока -разсъждаване и осъзнаване,започна доста често,да ми споделя неща,които си спомня или пък да ме пита:ти помниш ли,че когато бях малък това и това беше така,а сега е различно или че даден магазин са го строели,когато сестра му е била в мойто коремче.Почти всеки ден той ми споделя много повече от мислите си и задава повече въпроси.Също така започна да оприличава,чисто физически,кой с кого си прилича.Не че не се беше случвало и преди,но сега определено е всекидневно,като при това се забавлява много,когато го прави.
Смело мога да твърдя,че благодарение на барокамерата,нещата ни се получават доста по-бързо и той е много по самостоятелен и сигурен в себе си.Вече се къпе напълно сам,пращам го и за дребни покупки,като хляб и яйца и е много по самоуверен от преди.Преди не смееше да погледне продавачката в магазина,а днес ми казва,че си е поискал торбичка.
С часовника също се справя доста по-добре(например пътуваме в колата и той ми се дрънка да гледа нещо на телефона ми,казвам му че след половин час ще пристигнем и тогава ще му го дам,а той ме пита:в 12.30h ли?погледнах си часовника и видях че в момента е точно 12h.Това не е единичен случай,непрекъснато имаме подобни ситуации.
Доста по осъзнат е и по отношение на шегите.Пита ме:ама ти шегуваш ли се? в повечето от моментите ,когато наистина е така и го засяга лично,а отделно той самият няколко пъти сам е казвал шеги,като не забравя да доуточни ,че се шегува.
Много е трудно да опиша всички неща,които ми направиха впечатление през изминалият месец,но те никак не са малко.Ето че се сетих за още един пример:Пак пътуваме с колата по магистралата и той ме пита,защо тези хора режат (имаше група работници които подрязваха с машини храстите на разделителната линия),когато му обясних,той ми каза с широка усмивка и закачлив тон-прилича сякаш режат коса.Беше напълно прав и по един абсолютно детски начин той видя нещата от различен ъгъл,толкова присъщо за всички деца.
Все още речта ни е проблем и определено му е трудно да сформира правилно изреченията,но пък и многото езици,които му се налага да говори,затрудняват и сестра му,а тя няма никакви поведенчески и т.н.проблеми.Аз мисля,а си говорехме и с Лили,че по-важно е да се случват нещата първо в главата,а пък правилното съставяне на изречения ще си дойде постепенно.
От миналата седмица при нас започна училището и с нетърпение чакам да видя положителните промени и там.