Здравейте,нека ви разкажа за нас-дъщеря ми е на 6 и е със Синдром на Даун,единствената дума която ползваше е НЕ. Решихме се след много четене и още повече умуване и направихме 10 барокамери. Дълбоко вярвах че ще си търгнем от барокамерата с думичка…Ден след ден процедура след процедура детето ми напредваше- постигахме с едно две показвания неща за които преди ми трябваха месеци повторния.Начихме се да праваим идеални кръгчета големи малки средни, да ги пишем в квадрадчета,наклонени чертички на ляво на дясно и вълничка.За първи път от 5 години яде картофи- тя се храни само с хляб и полодове.Успях да и купя обувки без обичайното трашкане пищене врещене и правне на маймуна пред продавачките- мрази да и се купува нещо ново,а сега даже си избра модела.Стана по концентрирана,повече време си задържа вмниманието върху нещата,по спокойна….трагнахме си от барокамерата с две неща – едно ново дете:) и една думичка – ЛИЛИ.Когато станахме днес сутринта,изтича до входната вратата на апартамента в коийто нощувахме хвана дръжката на вратата и с все сила извика ЛИЛИИИ.Разплаках се, после си викам така ми се е счуло,прибираме се в Любимец и на вратата баба и- здравей Лени,как си ти каде беше бабо?ЛИЛИИИ каде каде?ЛИЛИ! .. най чаканата думичка!!!!!!Не мисля че е случайно.Лили беше до нас през цялото време,помагаше ни подкрепяше ни разбираше ни и ни обичаше.Благодарим ти Лили! И да ни чакаш пак ще дойдем и вярвам че ще постигнем още повече при следващата ни среща.На тези които се колебаят-спрете да го правите и действайте.Аз съжалявам само за едно че не започнах с барокамерата по рано- детето ми щеше да е много по добре и най вече щяхме да си общуваме на български а не на обичайния патагонски на които ламота.