Сина ми е на 5 и половина по-близо вече до 6. Открихме, че има някакъв проблем около 3-тата му година. Речника му беше почти изцяло от думи и реплики на английски, на български не повече от 10-тина думи. В детската градина беше стресиран безумно … имахме драма с малко по-късното отказване от памперсите /доколкото 3 и половина години е късно/, крайно нетолерантна да не кажа направо враждебна среда …
За Окси терапията чухме от приятелка, опитахме със страх ….
Нямаме много гмуркания по чисто финансови причини, просто имаме още 2 деца, а последните години се оказаха тежки финансово.
Въпреки това отчитам огромен напредък в говора и поведението му в последната година …
Имахме идея да създадем барокамера, която естествено да ползват и други хора, но пак поради финансови причини засега задържаме идеята …
Не спирайте да работите за децата си – това ми каза една майка, с която се запознахме в барокамерата и чието дете беше супер, а тя твърдеше, че предната година е бил на същото ниво като сина ми.
Вяра, оптимизъм и борба до дупка – това е!